отронил

Речник на българския език

1. отронил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отронил е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отронил — мин. деят. св. прич. м. р.

отронил е производна форма на отроня (мин. деят. св. прич. м. р.).