отровил е

Речник на българския език

1. отровил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отровил е е производна форма на отровя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отровил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отровил е е производна форма на отровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).