отричало

Речник на българския език

1. отричало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отричало е производна форма на отричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отричало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отричало е производна форма на отричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отричало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отричало е производна форма на отричам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отричало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отричало е производна форма на отричам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).