отрица̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
отрица̀телна, отрица̀телно, мн. отрица̀телни, прил.
1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения.
2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ.
3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия.
4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни.
5. Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст.
6. Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.
1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения.
2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ.
3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия.
4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни.
5. Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст.
6. Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- отрецателен
- отрецателин
- отрецатилен
- отрецатилин
- отрицателин
- отрицатилен
- отрицатилин
- утрецателен
- утрецателин
- утрецатилен
- утрецатилин
- утрицателен
- утрицателин
- утрицатилен
- утрицатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-ри-ца-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-ри-ца-тел-ния | ||
| пълен член | от-ри-ца-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | от-ри-ца-тел-на | ||
| членувано | от-ри-ца-тел-на-та | ||
| ср. р. | от-ри-ца-тел-но | ||
| членувано | от-ри-ца-тел-но-то | ||
| мн. ч. | от-ри-ца-тел-ни | ||
| членувано | от-ри-ца-тел-ни-те | ||