отрицава

Речник на българския език

1. отрицава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отрицава е производна форма на отрицавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отрицава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрицава е производна форма на отрицавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отрицава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрицава е производна форма на отрицавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).