отрил е

Речник на българския език

1. отрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрил е е производна форма на отрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрил е е производна форма на отрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).