отрила е

Речник на българския език

1. отрила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрила е е производна форма на отрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отрила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрила е е производна форма на отрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).