отривахте

Речник на българския език

1. отривахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отривахте е производна форма на отривам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отривахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отривахте е производна форма на отривам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).