отриваха

Речник на българския език

1. отриваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отриваха е производна форма на отривам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отриваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отриваха е производна форма на отривам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).