отривах

Речник на българския език

1. отривах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отривах е производна форма на отривам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отривах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отривах е производна форма на отривам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).