отривал съм

Речник на българския език

1. отривал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отривал съм е производна форма на отривам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отривал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отривал съм е производна форма на отривам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отривал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отривал съм е производна форма на отривам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).