отривала

Речник на българския език

1. отривала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отривала е производна форма на отривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отривала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отривала е производна форма на отривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отривала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отривала е производна форма на отривам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отривала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отривала е производна форма на отривам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).