отривал

Речник на българския език

1. отривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отривал е производна форма на отривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отривал е производна форма на отривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отривал — мин. деят. св. прич. м. р.

отривал е производна форма на отривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отривал е производна форма на отривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).