отрива

Речник на българския език

1. отрива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отрива е производна форма на отривам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отрива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрива е производна форма на отривам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отрива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрива е производна форма на отривам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).