отречете

Речник на българския език

1. отречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отречете е производна форма на отрека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отречете — повелително наклонение, мн. ч.

отречете е производна форма на отрека (повелително наклонение, мн. ч.).