отрече

Речник на българския език

1. отрече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отрече е производна форма на отрека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отрече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отрече е производна форма на отрека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отрече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отрече е производна форма на отрека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).