отречал

Речник на българския език

1. отречал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отречал е производна форма на отрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отречал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отречал е производна форма на отрека (мин. деят. несв. прич. м. р.).