отрекло

Речник на българския език

1. отрекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрекло е производна форма на отрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отрекло е производна форма на отрека (мин. деят. св. прич. ср. р.).