отрекли

Речник на българския език

1. отрекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отрекли е производна форма на отрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отрекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отрекли е производна форма на отрека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).