отрекла

Речник на българския език

1. отрекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрекла е производна форма на отрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отрекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

отрекла е производна форма на отрека (мин. деят. св. прич. ж. р.).