отрезняло е

Речник на българския език

1. отрезняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезняло е е производна форма на отрезнея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрезняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрезняло е е производна форма на отрезнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).