отрезвявало си

Речник на българския език

1. отрезвявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отрезвявало си е производна форма на отрезвявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрезвявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отрезвявало си е производна форма на отрезвявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отрезвявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отрезвявало си е производна форма на отрезвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).