отредил

Речник на българския език

1. отредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отредил е производна форма на отредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отредил — мин. деят. св. прич. м. р.

отредил е производна форма на отредя (мин. деят. св. прич. м. р.).