отрастели

Речник на българския език

1. отрастели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отрастели е производна форма на отраста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отрастели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отрастели е производна форма на отраста (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).