отразила

Речник на българския език

1. отразила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отразила е производна форма на отразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отразила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отразила е производна форма на отразя (мин. деят. св. прич. ж. р.).