отражавало

Речник на българския език

1. отражавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отражавало е производна форма на отражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отражавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отражавало е производна форма на отражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отражавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отражавало е производна форма на отражавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отражавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отражавало е производна форма на отражавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).