отражавала

Речник на българския език

1. отражавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отражавала е производна форма на отражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отражавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отражавала е производна форма на отражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отражавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отражавала е производна форма на отражавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отражавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отражавала е производна форма на отражавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).