отпъждал

Речник на българския език

1. отпъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъждал е производна форма на отпъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъждал е производна форма на отпъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпъждал е производна форма на отпъждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпъждал е производна форма на отпъждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).