отпъдил е

Речник на българския език

1. отпъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъдил е е производна форма на отпъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъдил е е производна форма на отпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).