отпъдил

Речник на българския език

1. отпъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпъдил е производна форма на отпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпъдил е производна форма на отпъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).