отпущало

Речник на българския език

1. отпущало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпущало е производна форма на отпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпущало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпущало е производна форма на отпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отпущало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпущало е производна форма на отпущам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отпущало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпущало е производна форма на отпущам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).