отпущала

Речник на българския език

1. отпущала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпущала е производна форма на отпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпущала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпущала е производна форма на отпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отпущала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпущала е производна форма на отпущам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отпущала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отпущала е производна форма на отпущам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).