отпущал

Речник на българския език

1. отпущал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпущал е производна форма на отпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпущал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпущал е производна форма на отпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпущал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпущал е производна форма на отпущам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпущал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпущал е производна форма на отпущам (мин. деят. несв. прич. м. р.).