отпушило е

Речник на българския език

1. отпушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпушило е е производна форма на отпуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпушило е е производна форма на отпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).