отпушил

Речник на българския език

1. отпушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушил е производна форма на отпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпушил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпушил е производна форма на отпуша (мин. деят. св. прич. м. р.).