отпушвал е

Речник на българския език

1. отпушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушвал е е производна форма на отпушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушвал е е производна форма на отпушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпушвал е е производна форма на отпушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).