отпушвало

Речник на българския език

1. отпушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпушвало е производна форма на отпушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпушвало е производна форма на отпушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отпушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпушвало е производна форма на отпушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отпушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпушвало е производна форма на отпушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).