отпускал си

Речник на българския език

1. отпускал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпускал си е производна форма на отпускам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отпускал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпускал си е производна форма на отпускам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отпускал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отпускал си е производна форма на отпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).