отпускала

Речник на българския език

1. отпускала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпускала е производна форма на отпускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпускала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпускала е производна форма на отпускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отпускала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпускала е производна форма на отпускам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отпускала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отпускала е производна форма на отпускам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).