отприщвал съм

Речник на българския език

1. отприщвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отприщвал съм е производна форма на отприщвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отприщвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отприщвал съм е производна форма на отприщвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отприщвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отприщвал съм е производна форма на отприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).