отприщвало

Речник на българския език

1. отприщвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало е производна форма на отприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отприщвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отприщвало е производна форма на отприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отприщвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отприщвало е производна форма на отприщвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отприщвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отприщвало е производна форма на отприщвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).