отпрашило

Речник на българския език

1. отпрашило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпрашило е производна форма на отпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпрашило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпрашило е производна форма на отпраша (мин. деят. св. прич. ср. р.).