отпрашил

Речник на българския език

1. отпрашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрашил е производна форма на отпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпрашил — мин. деят. св. прич. м. р.

отпрашил е производна форма на отпраша (мин. деят. св. прич. м. р.).