отпрашвал

Речник на българския език

1. отпрашвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрашвал е производна форма на отпрашвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпрашвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрашвал е производна форма на отпрашвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отпрашвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отпрашвал е производна форма на отпрашвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отпрашвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпрашвал е производна форма на отпрашвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).