отпратило

Речник на българския език

1. отпратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпратило е производна форма на отпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отпратило е производна форма на отпратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).