отпратила

Речник на българския език

1. отпратила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отпратила е производна форма на отпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отпратила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отпратила е производна форма на отпратя (мин. деят. св. прич. ж. р.).