отпратело

Речник на българския език

1. отпратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отпратело е производна форма на отпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отпратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отпратело е производна форма на отпратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).