отпратели

Речник на българския език

1. отпратели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отпратели е производна форма на отпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отпратели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отпратели е производна форма на отпратя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).