отпрател

Речник на българския език

1. отпрател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отпрател е производна форма на отпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отпрател — мин. деят. несв. прич. м. р.

отпрател е производна форма на отпратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).