отпорвахте

Речник на българския език

1. отпорвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отпорвахте е производна форма на отпорвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отпорвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отпорвахте е производна форма на отпорвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).